Той, влакът безнадеждно закъснява…
А толкова жестоко ме боли
че дъх дори в гърдите не остава,
и мъртва съм от чакане почти.
А глух и ням перонът се озърта.
Дали е близо? Иде ли! Дали…
Не знае ли, че трябва да побърза
един отчаян пътник да качи.
Без куфар и чадър. Така го чакам.
С изстинало кафе и две ръце,
протегнати и молещи. А влакът…
той няма съвест. Няма и сърце. ...