10 мар. 2008 г., 08:02

От безразличие 

  Поэзия » Другая
1350 0 8
Дълбоко в нас душите плачат,
от мъка стенат всеки час.
Но ние пак оставяме ги в здрача,
преструваме се, че не чуваме и глас.

Но туй проблема не решава,
напротив, тъй задълбочава се без край.
Кога ще почне всеки да прощава,
за да пристъпи мъничко към своя рай.

© Силвена Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много ви благодаря радвам се, че сте ме разбрали и, че ви харесва.
    Надявам се повече хора да се научат да прощават защото идва момент в който и да искаме да дадем прошка ще е вече късно
  • ''Кога ще почне всеки да прощава,
    за да пристъпи мъничко към своя рай.''
    В това е истината!
    Прегръщам те за хубавото стихче
  • няма нищо по прекрасно от прошката!!!!!
    тя е за силните!
    чудесно!!!!!
  • Хубав въпрос задаваш, Силвена и Стиах ти е много хубав! Поздрав!
  • БравоХареса ми
  • Петя (azura_luna) много хубаво го е казала - "Да победим себе си,за да простим...!" !!!
    Поздравления за стиха, Силвена!
  • Много хубав стих!Поздрав с усмивка!
  • Да победим себе си,за да простим...!
Предложения
: ??:??