От днес реших
да скъсам с тъгата,
скуката и суетата.
Но със сълзите -
недейте ме изнудва,
не мога в коша за боклук
да ги изхвърля!
Обещавам ви, че пак ще плача,
но единствено, когато чувствам,
че щастлива съм.
И няма как да не изпитвам
радостта
от туй, че още дишам,
че ме има на този свят.
Затуй,
че някой е решил,
че трябва да ме има…
Защото есента на прага чука,
и отвори ли вратата,
вятърът, нахлул навътре,
не ще е толкоз нежен.
Хлад ще гали сетивата ни,
но… не съвсем,
и не затуй, че
разделени духом сме.
А просто си отива лятото…
И ние,
обичайки,
да продължим живота си,
такъв,
какъвто ни е писан…
NG/nnn
© Нели Все права защищены