От днес без любовта ти ще живея.
Ще мога... Обещавам си това!
Омръзна ми фалшивата идея,
че по-добре е да не съм сама.
От днес ще онемее телефонът.
Е, няма нищо... Нека си мълчи!
Превърнах образа ти във икона
и атеизмът малко ми горчи.
От днес ще бъда друг човек навярно.
Със други чувства, вкусове, мечти...
Защо ли второто ми АЗ шепти коварно:
"Лъжа е, мили... Моля те, прости!"