От извора на моя светъл ден рожден,
когато с първи удари забило е сърцето -
с усмивка съм дарена, още грее в мен.
Най-истинската е от майка към детето.
От две ръце докосната вървя до днес -
ръце като на ангел, с топлина пламтят,
упътена към улиците на живота и с адрес:
"Щастливи мигове, любов и слънчев свят!"
И крача все напред, с усмивката съм слята.
Животът е трънлив, побутва ме със рамо.
Разбрах какво е всъщност щастието на Земята -
то слънце е във дните, щом изричаш "мамо".