22 авг. 2008 г., 07:47
И знам, обичах до безкрайност.
Вярвах, плаках и летях.
Сега потъвам от абсурдност.
Защо за дявола копнях?!
От всичко лишно ще избягам,
до болка сляпа вече бях!
От скитане почти забравям
какво ли скришом пожелах...?
Заблудата превърна ме в отрова
и станах мрачна сянка на жена,
но знам, ще счупя таз окова,
ще запълня всяка празнина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация