Любовта ти, Боже, толкова я искам.
Търся я навред около мен.
Като дъжд над мен безспир да плиска,
като слънчев лъч да засияе в зимен ден.
Сам Ти ми каза в Словото Си вечно,
че искаш милост, а не жертва пред олтар.
И сякаш недостатъчно ти беше,
та Сам принесе Себе Си във дар.
Разбрах те, Отче, но е толкоз трудно
във суетата и лъжите на света
да се смиря и милост да покажа,
и път да сторя аз на любовта.
Да, Ти и тази моя слабост предусети,
не ме остави в битките сама.
С оръжието Твое ме облече,
с Духът Си Свят държиш ме за ръка.
Как искам с всичко в мен на Тебе
да съм подобна като вярна дъщеря.
Любов и милост, благост и търпение
успешно в себе си да изградя.
И пак на Словото избирам да повярвам.
Ти каза – „Искайте и ще ви се даде!”.
Поисках любовта Ти, а в замяна
получих част от Твоето сърце!
© Галина Пенева Все права защищены