Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.
Разказва тя, че ручей е била,
плете коси върбо̀ви без умора.
Проплаква за любов и теглила̀,
за облаци, за птици и за хора.
Гласът ѝ е като милувка чист,
а вятърът тръстиките прегръща,
отронва той за нея лист, след лист
за мравчица и бръмбар сетна къща. ...