Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
19 сент. 2021 г., 12:07

Oт нема̀й-къдѐ 

  Поэзия » Пейзажная
297 1 5

Реката буйна рано придойдѐ,
напук на есен, листопад и суша
и спря септември, от нема̀й-къдѐ,
гласът ѝ светлоструен да послуша.

 

Разказва тя, че ручей е била,
плете коси върбо̀ви без умора.
Проплаква за любов и теглила̀,
за облаци, за птици и за хора.

 

Гласът ѝ е като милувка чист,
а вятърът тръстиките прегръща,
отронва той за нея лист, след лист
за мравчица и бръмбар сетна къща.

 

От жадна птица паднало перце,
любовен стих по бързеите пише.
Септември носи слънчево сърце,
но чувства се самотен и излишен.

 

На капчици тъгата разпилял,
по пътя си върви съвсем полека.
Река невярна, всичко би ѝ дал,
но тя обича вятъра. И нека!
 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??