От обич
Сега се гледаме накриво.
Ти искаш пак да си над мен.
А аз от теб се браня диво...
В кавгата ни съм разярен.
Това понякога се случва.
Прескачат острите слова.
Гневът ни разума изключва.
Ще се сдобриме след това!...
Сега, в разгара на кавгата,
припомняме си сто неща.
И вкопчени така в борбата,
сами изгаряме в пеща.
Живеем с тебе сто години.
Не само щото се търпим,
в нас скарването ще премине
и пак напред ще продължим!
Аз знам, и ти че ме обичаш,
тъй както те обичам аз.
Кавгата ни туй не отрича.
И любовта остава с нас.
© Христо Славов Все права защищены