2 дек. 2010 г., 21:43

От обич 

  Поэзия
704 0 15



Дърво без листа,

без птици,

голо.

Останало съвсем само,

очаква зимата

в ледена прегръдка

да го прикове.

Но в клоните му -

сгушено гнездо,

скътало в крехка черупка

туптящо сърчице.

 

В пулсациите

дървото се заслушва,

приятна топлина

цяло го облива

и сякаш севернякът

вече не е така сковаващо студен.

Ще може то

на зимата да устои -

има си туптящо сърчице,

топлещо и топлено

от обич.

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??