От онова лято

25 окт. 2008 г., 17:35

Поэзия » Другая

516 0 2

Напоследък
лятото си тръгва от мен,
преди да е свършило -
като мъж,
който внезапно и безпричинно
се разбързва.
И по мъжки рязко
превръща топлината в жега,
после праща ми дъжд,
но такъв,
че да скапе надеждата.
Газя после в калта
след дъжда,
уж летен,
и написвам писмо
(явно тук ми е грешката)
във което
се опитвам да си представя
мъжът как се връща
в живота ми.
Няма как да се случи, знам.
Неговият път е в обратна посока,
А моя - натам.

Свързани произведения

Sorbus (Пенко Пенков)

2008-10-25T22:57:12+03:00

Е, е, е!... Стига де! Да не сме за изхвърляне случайно?! Кво като сме над 40? Всяка възраст си има своите мъже (жени)...
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-10-25T20:27:26+03:00

Все някъде се пресичат два пътя!Поздрави!

От онова лято

Свързани произведения

Комментарии

Предложения