Вода и въздух… Между тях – черта.
Прехвръкват светлосенки и се реят.
Оглежда се в небето мокрота,
а облаците се оглеждат в нея.
Дали е край? Или родилен белег
на нещо пожелано и очаквано.
Вратата към различната неделя,
която ще прогони самотата ми…
Градът е есенен, и мокър, и сънлив…
Бродират тихи стъпки тротоара.
А върху локвите и хоризонта сив
небето стеле спомен за пожари. ...