26 авг. 2022 г., 14:55
Докоснах занемяла красота
от приказния свят навярно,
сърцето ми изпълни тишина
и скритото е вече явно.
Как исках те и как те чаках аз,
но времето изтече бързо
и любовта далече е от нас,
изчезна в спомена отново.
Към мен ръце протяга пак нощта –
да ме прегърне иска нежно,
и само вятърът е тук сега,
и чувството е безметежно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация