Виж птиците - от тях научих:
за да летиш, освен крила
и устремление да литнеш,
простор е нужeн за това.
От тях научих, че да пееш,
е нужен влюбен птичи зов,
и в две крила, когато сбъднеш
любовта си, за полет си готов.
От птиците научих песни,
че в ширналата, чудна синева,
полетите им са тъжни,
ако не чакани са, без гнезда.
Тогава тъжни и самотни
с крило повиват птиците глава.
И в своят сън сънуват
писукащите мънички гърла...
Без дом и обич те тъгуват.
А без любов не искат да летят...
Когато птиците умират,
със тях изгасва по една звезда...
© Евгения Тодорова Все права защищены