27 окт. 2016 г., 18:47  

От раните на пролетно цвете 

  Поэзия
497 1 0
Дъхът ми, затворен в предпролетна пъпка,
Очаква гальовно слънцето пак да говори
И стиска се вътре, умира и стене
Светлина и ден прозорец да отворят.
На бяло платно живот да дарява
И лодка сама, полюшваща се рее
В безкрайното синьо мечтата е мачта,
Очакваща душа, като дъх да повее.
А да можеше дъхът да е пòвей,
Избягал през раните на пролетно цвете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огнян Цветанов Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »