От Разпятие до Възкресение
Уморено дими цигарата,
пише дълги многоточия
по ръба на охлузената тишина.
Аз съм онзи, водил
битки със себе си и света.
Измълчавам болката
на едно разпятие
в проронена, смутена сълза.
В разплакани ноти спира
това безмълвно пречистване...
Пари любовта, в която
всяка мисъл е изкупление,
всяко възкресение-обичане...
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов Все права защищены