29 дек. 2020 г., 18:07
Когато задуха,
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо,
в коприна и мохер завита...
Нали не си Върнън,
да пазиш от нежно пиянство
душата ми?
Дори и от сладкия грог
ще се люшнат очите вълшебно
в дълбокото, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация