от скука навярно

1 мая 2007 г., 10:32

Поэзия

847 0 1

През зимата те срещнах,
след много студ и страх
Повярвах ти. Гореше ...
От пламък ослепях.
Сънлива бях в тъгата
и мудно се опомних,
когато вече вятърът
сърцето ми прободе.
От скуката навярно,
от глад за нов сюжет -
в началото бе радост,
а после припев блед. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

от скука навярно

Искате да прочетете повече?

Предложения