Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.

Сега отново се вълнувам аз,
но не за мен – за внучката ми мила
и сякаш се повтаря всеки час
по пътища, които аз изминах.

И без да искам изживявам пак
като на лента минали години.
Къде са – няма ги, надават знак,
заминали… но тя да е щастлива!

Ако в очите огън не гори
и няма ласка във деня изминал,
от слънцето лъчи вземи!
Животът да е топъл – не изстинал…