Тъй родих се, напук, оживях, на късмет.
Ето тук съм, и дишам, и дразня.
С моят пулс бие всеки тъжен куплет
Вятър гоните с думи. Напразно.
Нямам къща и дом, нямам пукнат петак.
Птичка Божия - слънце и песен.
И с какво ли ви преча? В очите ми пак,
отразен е света. И е тесен,
за телата ви- похот и алчност, и жлъч,
за душите ви -болни заблуди.
Някой ден ще си тръгна, но лунният лъч,
ще напомня за мен. Ще ви буди. ...