Когато трябваше да плача като дете,

страхувах се, ще ми се карат.

 Когато майка ми в салона ме закара косите мои да отрежат,

страхувах се да не я обида.

Когато трябваше урока си в училище да кажа,

страхувах се да не сгреша.

Когато исках балерина аз да стана,

страхувах се  на майка и на татко да им кажа.

Когато исках след гимазия  учителка да стана,

страхувах се пари да им поискам.

Когато влюбих се за първи път,

страхувах се, че девствена съм да му кажа.

Когато разделихме се и аз намерих друг,

страхувах се, че не мома съм да му кажа.

Когато трябваше да казвам "не",

страхувах се и само ДА  му казвах.

Когато две момченца аз родих,

страхувах се и ОХ да кажа.

Когато вече нямаше го него и на децата,

страхувах се да им разкажа.

Когато  двадесет години  вече с друг съм,

отново думичката НЕ  аз пак не зная.

И глуха, и няма,

 и сляпа,

и подтисната, и подценявана,

и обиждана, и нежелана, и послушна,

и унижавана, и обичана, и не обичана!

А аз пак  продължавам да ОБИЧАМ

 и още повече  и повече.

Долавям се, че днес 

май се страхувам да ОБИЧАМ вече!