Дете на красотата, моят взор
жадно те докосва с топъл зов
и ум, сърце, душа и тяло в хор
за тебе пеят химни от любов.
От теб роден е всеки порив нов
и арфа приказна разпръсква трели,
и оживява всичко с благослов
сред слънчеви лъчи вълшебнобели.
И в нощите по-ярко са изгрели
звездите милиарди в небосвода.
Ти чудо си... и бури полудели
безсилни са пред твоята природа.
И пазиш ме от мълнии и гръм,
и с теб съм жив и съм, което съм.
© Асенчо Грудев Все права защищены