От толкова години обич трупах
и вече исках някому да дам!
На твоята врата в нощта почуках,
ти беше вътре – наранен и сам...
Не ми отвори, нито ме покани
във твоя свят, макар че беше сам!
А аз сънувах цъфнали поляни
и посред тях – усмихнат, влюбен дом...
Там често готвех супа за утеха,
шинирах счупените ти мечти,
празнувах заедно със теб успехи
и силно вярвах, че това си ТИ! ...