За теб написах вчера стих
и прекалено бе красив.
От него бях, за миг, щастлив,
но прости!... Аз го изтрих.
" Защо? " ще питаш... Тъй реших -
след съвършенство следва срив.
За теб написах вчера стих.
Усетих, че ще бъда тих.
Върхът е твърде горделив
и в неговия плен фалшив
ще ме погали вятър лих.
За теб написах вчера стих. ...