От Умиращ Лешояд
Железните плетеници върху ми бяха твърде ниски;
Слушал съм истории от някои стари, далечни роднини,
Неродени във плен, но загубили далеч повече от мене,
За техните блянове и несъществуващите ми спомени;
Исках да видя цели пейзажи, удавени в змии и слонова кост;
Опърлени в жарката мараня баобаби - живите палати;
Талази от гнута, давещи се в стихийните потоци на Нил,
Изгаряни от гладните очи на километрични, люспести изчадия
Изригващите от лазура на океана огромни бели акули;
Сенките, които изсъхнало дърво хвърля над пясъците;
Нежеланите предвестници на мразовитите нощи, ...