27 окт. 2010 г., 13:45
Да, усещането ми харесва,
когато пиша през нощта.
И историите са пренесени
от главата ми на листа.
Едва ли някой друг може
да се раздаде така докрай
и после да не се тревожи
дали след творбата има рай.
Нека се опитва той, милият,
страдащ, плачещ, уморен...
Знам, от "вас" има хиляди,
а само един-единствен "мен". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация