Споделям твоя път и все не знам –
как ли изглеждам – точица в безкрая?
От думите за теб, съграждам храм...
Но всичко ли е? И дали това е?...
Летиш красиво – горд, разкрепостен -
презрял табута, пози и забрани...
Разсипваш светлината си над мен.
Завехват бавно земните ми рани...
Навярно ще разкажем на света
как леко е отгоре да се диша...
Ще драснем най-красивата следа,
но само от високото на птиците...