Избоде ми очите тъмнината.
От взиране във нищо ослепях.
Подгони ме страхът, а красотата
на здрача синкав, мамещ, не видях.
И тишина вековна с мрака се целуна,
провикна се без ехо във нощта,
сълза бездомна тихо се търкулна,
надвих я някак, исках, затова.
Душата ми, към Тебе устремена,
с молитва топла, страдаща от дни,
отпива болката си притаена,
а вътре в мен болезнено кърви... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация