* За неизречените истини и скритите помисли... За истината, която никога не е мерило за себе си, защото няма единствена такава. За магията, дремеща скрита у нас и за която доста често не подозираме, че съществува...*
Сребърната планина падна в мъглата
и върхът ù проехтя в пастта на пепелта.
Сребърни кули рути суетата -
изгубих ключа за въпросите в ребуса…
Измерението на ведите отвори врати -
тихо, безшумно промъкване в изменения.
Тишината погълна ехото, отрази го,
пресметнах грешно квантите…
Изгряващото слънце напасна луната -
единствено за нея, фикция на страстта.
Единствено там, сред срутената планина,
се научих да препускам сама…
Изгрява лъчът, а небето зее в очакване -
единствен залез, една светлина,
обречена биде в очакване, за да се скърши…
Аз не направих магията, защото останах сама…
© Криста Все права защищены