1 нояб. 2005 г., 20:42

Отчайващо 

  Поэзия
818 0 4
Утварям дзъркелите тая дзаран,
свето преТ мен се мерджелей...
Не види ми сЪ ного арен,
ала требе пак да сЪ живей!
Разтривам чичките си гуреливи,
премигвам куту на парцал...
Дали пък днес ще сме щастливи,
щото ного нещо взел, пък малко дал!
Жената мляска нещо у съньо,
присънва й се белким плажо..
А я блъснах се на времето в зидо
и сигур скоро нема да намажа.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены

Предложения
: ??:??