19 мая 2015 г., 21:09

Отчаян ход 

  Поэзия
459 0 2

ОТЧАЯН ХОД

Вятър щур -

маскиран в нежно синьо,

хлапашки-дръзновено

ме докосва.

Омайва ме -

със глътка тежко вино,

в което гаснат

болните въпроси.

Мълчанието жари...

Огнен белег

вещае сън-безсъници -

в лилаво.

Отчаян ход -

от зимната постеля

прегръщам го.

И тръгваме -

направо.

 

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??