4 окт. 2007 г., 10:40

Oтчаяние 

  Поэзия » Другая
1115 0 8
Да плача вече аз не мога,
сълзите ми се сляха нейде със прахта,
загубих аз мечтите си и не мога
назад времето да залича.
Искам да се смея, а не мога,
усмивката увяхва на моето лице
и след всяка нова тревога
умира част от моето сърце.
Искам да обичам, а не мога.
И не ще успея може би.
Бих искала да забравя всичко, а не мога.
И за това са мрачни моите дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Все права защищены

Предложения
: ??:??