Бяхме толкова щастливи с теб до вчера.
И мислехме,че нама да се свършат тези дни.
Че по-голямо щастие никой не може да намери.
До вчера,но уви днес не е така.
А бяхме неразделни с теб до скоро.
Живяхме тъй прекрасно всеки миг
Не страдахме,не чувствахме умора.
А днес нямаш сили и за вик.
И нито грижа,нито някакво лекарство,
и нито дори и любовта
успяха да те задържат в моето царство.
Безсилна бях пред страшния си враг-СМЪРТТА.