petia_bel (Петя)
9 20
10 мар. 2007 г., 22:28

Отчаяние  

  Поэзия
1008 0 4

Тебе те няма, сега съм сама.

Чувствам се самотна без теб.

Светлината изчезна, обзе я тъма.

Огънят изгоря, превърна се в лед.

Не можах да ти даря

всичко свято и любовта.

Нито можах да ти се отблагодаря,

защото рано отне те смъртта.

Сега от горе виждаш моята тревога.

Сега си тъжен далече от мен.

Да спра да плача, не мога,

защото залезе без тебе още един ден.

Поглеждам твоите неща.

Студени, бездушни са вече.

Пада тихо нощта,

а ти си надалече.

Всичко ако трябва ще дам

да те зърна още веднъж,

да почувствам нежния плам

на един огнен и прекрасен мъж.


Ох, къде си? Ела! Дай ми крила!

С теб да полетя,

там, където не мислим за смъртта.
И ето че някой на вратата чука,

това е тя, усещам дъха й от лед.

За мен дошла е до тука.

Чакай ме, любов, след малко съм при теб.

© Петя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??