Отклонението от правия път съсипва човека.
Тръгваш да се изправяш и пак падаш; и боли...
Чувствата са наранени; на никого не му пука за теб!
А така се погубваш бавно - със зверски мъки.
Ядосваш се на себе си - обвиняваш се за всичко, а
Няма кой поне да те утеши.
И точно от този, от когото имаш нужда е
Единственият, който страни от теб.
Тогава си казваш: "За какво да живея?"
Откъсваш се от целия свят и си мислиш: "Смъртта е решение!"...