vega666 (Младен Мисана)
1712 14487
1 мая 2014 г., 20:00  

Отдалечаване 

  Поэзия » Философская
983 3 11


С цвета на месинг

в черни коридори

върви

процесията

на Нощта...

Сенки -

остри зъбери

не пускат

Слънцето

във

Крепостта

 ... Извън...

24

 ... Далече...

7

 ... Все 

по-далечно...

30

 ... Отдалечаващо се

във

Далечността...

365

...Съвсем Само
.
.
.
∞

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно е. Страхотно усещане. И тъга... Дано все пак светлината продължава да съществува, защото имаме нужда от нея. Не знам как попаднах тук, но се сащисах. Наистина слънцето е съвсем само.
  • Философията, новаторството в поезията е силно. аз те подкрепям скъпи приятел
  • Мерси, Санвали! Приемаш новаторството, защото си от т.нар. светли души, т.е. толерантни към инакомислещите. Наистина много ме радва присъствието ти под моите скромни текстове.

    С тай-топъл поздрав за теб: Младен
  • Приемам новаторството, Младен!

    Също така подкрепям философския ти възглед.
    Поздрав!
  • 1. Благодаря ти, Елица! За мен твоят коментар е образец за начина, по който следва да се възприема един текст, който не е натоварен със стандартна поетична форма. Трогнат съм и съм ти дълбоко признателен за отзивчивостта и етиката, които проявяваш. Прави ти чест, че оставяш отворена врата за подобни произведения.

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

    2. Благодаря argonyk! Заемаш една крайно рязка и непримирима позиция към новаторството в поезията /а може би и в изкуството, въобще/. Подобни примери има много, например Торквемада и светата инквизиция. Не мога да ти се сърдя. Напротив, приветствам те с добре дошъл!
    Защото негативизмът ти подхранва у мен този нов вид творческа амбиция.

    Желая ти весели празници!

    3.Благодаря Стефан! Всъщност, с argonyk сте изглежда сродни по отношение на разбирането си за поезия. Искрено се радвам на посещението ти. То създава творческа конфронтационност, изключително полезна като среда за израстване и разцвет на новите поетични форми. Без този контрастен фон, те биха били просто незабележими. Бих се радвал на по-регулярно посещение на страницата ми от твоя страна, в която връзка и отправям официална покана към теб.

    Желая ти светли празници!

    4. Благодаря ти, Никола, за толкова хубавите думи. Ти си широко скроен човек, еднакво отворен, както за традиционното, така и за новото.
    Приветствам те с добре дошъл!

    И весело прекарване на празниците от мен!
  • От всичките тези коментарии излиза, че стихотворението трябва да се чете така:"С цвета на месинг в черни коридори върви процесията на
    Нощта...Сенки- остри забери,не пускат Слънцето във Крепостта извън /денонощието/, далече от/седмицата/,все по-далечно /от месеца/,
    отдалечаващо се в Далечината/ на годината/, съвсем само...до /безкрай-
    ност/." Съдете сами как звучи това! Аз го приемам.
  • ...а след графичната, навярно ще дойде и геометрична и химична... мамата й разкатахте на горката поезия...
  • Има поезия, която не бива да се обяснява, а да се възприема чрез повечето сетива - като чувство, усещане, внушение.
    Тази поетична творба, уникална по форма,въздейства, грабва и насочва читателя към дълбоките дебри на подсъзнанието.

    След обяснителните бележки на Мисана идеята се избистря и аз я споделям.
    Поздравявам автора за това смело търсене в полето на словесното изкуство и за готовността му да поеме рискове...

    Светли предстоящи празници, Младен!
  • Мерси, Северина! Има нещо, което се нарича графична поезия. В едно от твоите стихотворения видях подобен графичен похват. Винаги е имало опити да се ашладисва поезията с външни на нея неща, като елементи от рисунки, или текстове оформени като рисунки. Това го има дори и в стенографията. Примерно стихотворение, записано със стенографски сигли и оформено като рисунка. Аз лично не вярвам, че поезията печели нещо от този синтез, макар че под друга форма /например разчупване на редове и др./, подобни веяния са навлезли в тялото й и то отдавна.
    Според скромното ми виждане, към подобни похвати следва да се прибягва едва, когато всички поетични изразни средства бъдат изчерпани.

    За конкретното ми стихотворение, идеята е отдалечаването във времето на слънцето. 24 - часовете на денонощието, 7 - дните на седмицата, 30 - средното количество дни на месеца, 365 - дните на годината, докато се стига до отдалечаване в безкрайността /легналата осмица/. И така слънцето се отдалечева все повече и повече от крепостта на Нощта и накрая остава съвсем само...
    Така е и с всичко, което свети - не може окончателно да превземе крепостта на Мрака и постепенно бива изтласкано в безкрайността!

    Сърдечен поздрав!


    Мерси, Елена! Трогнат съм от посещението ти!

    Весели празници от мен!
  • Интересно !
  • страхотно е! Този тип поезия има ли изобщо име, или в момента изгрява нов стил като цяло?!! Забелязвам определени хора, които пишат така, включително и на мен ми идват такива стихове - когато съм във пика на вдъхновението си. Какво е това?! Не е бяла рима.. нещо като дъщерен стил, може би.. Още по-дълбоко.. Понякога си мисля, че само подсъзнанието може да го разбере. Имам чувството, че в това стихо описваш изтичащото време чрез безкрайността му и постоянното му разтягане, което е.. ами не знам.. без думи съм. Може би съм в грешка, защото този вид поезия - всеки я тълкува и я ражда в себе си отново, но ми харесва всичко, което се случи в главата ми - от толкова малко думи. -С
Предложения
: ??:??