4 авг. 2007 г., 12:25

ОТДАВНА 

  Поэзия
498 0 5
Вървим по пътища различни,
ти, прокуден от моето сърце,
аз, литнала нависоко птичка!
Няма за нас ни кълн, ни зрънце!

А тръпнехме от всеки нежен поглед!
И вричахме се във вечната любов!
А молехме се дано не бъде ден последен!
Но казарма, забрава, непотърсен зов!

Проверка ли ни пусна времето!?
Защо допусна да изневерим
на своята любов и чест, където
до края на живота си няма
                       един на друг да си простим!?

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??