iskren60 (Върбан Колев)
51 9
31 июл. 2014 г., 10:46

Отговор 

  Поэзия
1498 0 10

ОТГОВОР

 

Минавам покрай лъскавите магазини.

Костюми, рокли и обувки лукс.

Пред тях на паркинга шикозни лимузини.

Богати собственици със изискан вкус.

 

Замислям се: това са железца, парцалки.

О, суета и прах! О, прах и суета!

Как всичките предмети ми изглеждат жалки,

а притежателите - в плен на гордостта.

 

В съседна уличка е раят за клошари -

контейнерите за изхвърлената смет.

Един бедняк - дано огризки там завари.

Във него разпознавам лудия поет.

 

И викам си: един от глад и студ умира,

а друг лежи на топло и доволно сит.

По дяволите! - аз това не го разбирам.

Въпросът ми към имащите е открит.

 

Да търся отговор отбивам се във храма.

Там фарисеите мълчат с души от леш...

Намирам го в една жена да носи пламък

червената сълза за палнатата свещ!

 

 

© Върбан Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички ,отбили се тук!
  • Това, че лудият поет се разпознава като клошар и рови в кофите за остатъци храна, не го разбирам. За всеки, който иска и желае може да работи независимо каква е тя, защото срамна работа няма. И тогава ще бъде сит и доволен от живота. А колкото до богатите нека да има и такива, стига да са постигнали всичко с честен труд
  • Харесва ми!
  • Временно сме тук, ползваме на заем, а заделеното време губим за да презадоволим материалните нужди, а всъщност от колко малко се нуждае един човек за бъде...
    Харесва ми!
  • Така е, Искрене, разбрал съм го отдавна това.
    Бос ходя - но гордо стъпвам!
    И един отговор - утре, Няма как, от мен.
    Беше ми дошло преди два-три месеца - и е за вас.
    Ами, четете.
  • Харесах!
  • Много силен вътрешен въпрос! Готов ли съм да пожертвам материалното си аз в името на душата си и да стана „поет“. Цената е жестоко болезнена: в материален свят - без никаква материя. Отговорът не е в сълзите по нуждата от материлно и в зова. Не е и в зова към духовното. Отговорът е в искрените ти желания. Трябва да знаеш какво желаеш реално. Ако нямаш капка желание за материалното - не би тъжал по неговата липса. Разбира се, това е много трудно. Красив стих. Хареса ми (:
  • Напразни са сълзите ни....
  • Хубав, емоционален стих!
    На пръв поглед - да, богатите са добре, имат си всичко... но те са роби на това "всичко", обслужващ персонал... заточеници в собствената си материалност... и каторга...
    Клошарят-поет ще си намери минимума и ще живее... нали удовлетворяваме физиологичните си нужди, за да живеем...
    Този клошар-поет има цел, има смисъл, има живот.
    Онези са парцалките и дрънкалките имат само тях, те не живеят, те се страхуват за материалния си затвор... и просто задоволяват физиологията си, както го правят хлебарките, примерно... дори не съм сигурна дали и хлебарките просто съществуват безцелно и без предназначение...
    Замислящ стих, хареса ми.
    Поздравления!
  • То,освен свещичка да запалим,друго не ни остава!Харесах!
Предложения
: ??:??