Отхвърлената обич
Той никога не говори за това.
Не го и питайте по-добре.
Носи уморената си глава
сред бурно житейско море.
За Надеждата беше готов.
Не подозираше дори,
че Единствената голяма любов
ще го удави в океан от сълзи.
Необичан,
нечакан
и
сам.
Тежка участ му бе отредена.
Да обича толкова силно, че не знам
как понесе любовта несподелена.
Почиташе Я повече от живота свой,
а Тя не го обичаше въобще.
Би умрял за Нея той,
но пак не бе достоен за нейното сърце.
Един ден Тя си отиде далеч
и отнесе душата му в гроба.
Не се завърна никога веч,
а живота му стана черна прокоба.
Уви! Остана си той самотен,
унил,
красив
и
тъжен
като магнолия.
С годините доста ром и бира бе изпил,
обвит в черна меланхолия.
Сега лежи мъртъв и сам,
нещастник – от всекиго наричан.
И вероятно се е запътил натам,
където Вовеки ще бъде обичан.
© Леденпламък Леденпламък Все права защищены