Отива ми да съм дете,
на всяка крачка да се спирам,
да гледам как листата с вятъра играят.
Със боси стъпки в локвите да се завирам,
да слушам как децата волно си мечтаят.
Отива ми на двайсет да се смея,
сърцето ми да пламва лесно като лято.
С очи от изгреви звездите да люлея,
да вярвам, че ми падат в шепите богато.
Отива ми на трийсет да съм нежна,
да бъда пристан, дом и топла светлина.
Да нося обич – крехка, но безбрежна, ...