Oтивам си и скоро няма да се върна,

о, ще ви липсвам ли? Не зная...

На друг фронт моите химери ще възвърна,

фронталните мечти ще опозная.

Отивам си и скоро няма да се върна.

О, ще ви липсвам ли? Не зная...

Идеалите в реалност моя ще превърна,

да се докажа, за това мечтая!

По пътя хора нови аз ще срещна.

И лоши, и добри, във всеки кръгъл час,

но няма да я има тръпката гореща,

онази обич, която е от вас!

***

Но ето... дОйде време,

аз ставам, тръгвам, отминавам,

онези спомени ме парят във дъжда

и влакът тръгва, бремето завинаги остава,

а чувствата са жертви, хванали  ръжда.

Очите ми остават  в отминаващи картини

и аз съм тръгнала на дълъг път,

заветен глас нашепва ми с години

„Дете... твоето място не е тук!"

Сега съм тръгнала да диря нещото свещено,

поела съм по този дълъг път!

Да сбъдна аз мечтите съкровени,

аз знам, моето място не е тук!

***

Отивам си и скоро няма да се върна.

О, ще ви липсвам ли? По пътя продължавам!

Сълзите в смях безкраен ще превърна...

И ще успея! Обещавам!