Изгуби ме преди да ме познаваш,
да влезеш в моя свят не пожела,
с усмивка всеки укор отклонявах,
явил се като призрак в мисълта.
Повярвах, че в душата си погледнал,
в мечтите си те виждах със крила...
История познато - безнадеждна,
но... ти не си виновен за това.
Защо е нужно да те заблуждавам -
на думите не вярвам ти - прости.
Познаваш ме, аз също те познавам -
логичен край - така го приеми. ...