отивам си

21 сент. 2007 г., 09:55

Поэзия

1004 0 2

ОТИВАМ СИ,

ЗАЩОТО ТИ НЕ ПОМНИШ КОГАТО ЛЯТО БЕШЕ

И НИЕ ДВАМАТ ВЪРВЯХМЕ ТАМ.

ОТИВАМ СИ,

ЗАЩОТО ВРЕМЕТО ЗА НАС ЛЕТЕШЕ,

НО ТЕЗИ МИГОВЕ НЕ ЩЕ ВЪРНА - ЗНАМ

ОТИВАМ СИ

И НЯМА ДА СЕ ВЪРНА, ЗАЩО ЛИ?

МОЖЕ БИ И АЗ НЕ ЗНАМ.

ОТИВАМ СИ,

НЕ ЩЕ СЕ АЗ ОБЪРНА НАЗАД КЪМ МИНАЛОТО

С ПРЕДИШНИЯ МИ ПЛАМ.

ОТИВАМ СИ

И ВРЪЩАНЕ НЕ ЩЕ ДА ИМА,

ЗАЩОТО КАКТО ТИ, ТАКА И АЗ РАЗБРАХМЕ,

ЧЕ ЗА ЕДНА ЛЮБОВ СМЕ МНОГО ТРИМА,

ЧЕ ТАЗ ЛЮБОВ НИЙ ТРИМА Я ДЕЛЯХМЕ.

ОТИВАМ СИ,

НАЗАД НЕ ЩЕ ПОГЛЕЖДАМ, МАКАР ЧЕ МОЕТО СЪРЦЕ ГОРИ

И С НОВИ ЧУВСТВА И НАДЕЖДИ СЕ ЗАРЕЖДАМ,

НО ВЪТРЕ В МЕН БОЛИ, ТЪЙ СИЛНО МЕ БОЛИ...

ОТИВАМ СИ,

ОСТАВАМ ПАК САМА, НЕЗАЙНО КАК В МЕНЕ СИЛИ ИМА.

ОТИВАМ СИ,

НО С ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА

ДО СЛЕДВАЩА ЛЮБОВ, ДО СЛЕДВАЩАТА ЗИМА...