Тихо и бавно смрачава се навън,
а аз копнея да те видя в моя сън,
поне с малко чувство там да ме целунеш
и със твое желание ти да ме прегърнеш.
Усещам, че се отдалечаваш вече ти
и не виждаш тъгата в моите очи.
Спри се - погледни
какво ми причиняваш ти.
Обичай ме, не ме мрази,
а в сърцето погледни -
то плаче от твоето безразличие,
изчезна вече и капката приличие.
Какво ти причинявам ми кажи,
че искаш да потулиш всичките мечти.
Искам да се върнеш такъв, какъвто бе преди
и да продължаваме да достигаме своите мечти.
Но май трябва да забравя за това,
поне се сбъдна една моя мечта...!!!