Отиваш си. Разплака се небето.
Земята изведнъж осиротя.
Родена в тишината на сърцето,
сълзата ми във изгрева преля.
Студеното дойде, за да го стопля
в прегръдката на мъртвите очи.
Отиде си. А другото не помня -
до зазоряване със болката си пих.
© Ирена Иванова Все права защищены
и тъжната и осъзната раздяла...