Ако знаеш само, че откакто си отиде...
заглъхнаха ми думите в душата;
бродират те там с̀ълзи от обида
и римите звучат ми непознато.
Като на пъзел си намествам липси,
а болката отляво хич не спира.
И – (а)логично - всъщност ти си ...
причината поезията ми да умира.
И ти си вече посивелия ми делник,
посърнал от нарастваща умора;
и съществуването ми безделно,
погълнато от лицемерието на разни хора.
Аз бях посредствена актриса -
„до-ушите-лудо-влюбено-момиче“-,
а всъщност те използвах - да те пиша
по листата с цвят на девствено кокиче.
Ако знаеш само, че откакто си отиде...
заглъхнаха ми думите в душата;
бродират те там сълзи от обида
и римите звучат ми непознато.
© Ая Все права защищены
причината поезията ми да умира."
Много силно! И много познато...