Откакто те обикнах, заваля.
Сезоните са все едни и същи –
променят се годините, в числа,
изгубили способност да се връщат.
Без тухли зидах тъжната си къща,
а дом не сътворих. Но от трапезата
запазих неначенатия къшей,
за теб да има – гладен ако влезеш, и
постелята по тъмно съм ти везала.
Земята натежа, и всеки грозд
по кожата си с болка се разпука,
плашилото примами онзи кос, ...