Освобождавам злобните ви бесове -
не ме боли от острите им зъби!
Нахраних обезумелите ви зверове.
Сега, от тук до ада ще ви гонят,
вас - страхливите стопани.
Тъга и милост повече не ще ме тровят!
Нахраних ги с любов, със стих, сърце...
Помилвах ги - затворих всички рани.
Разковете кръста - той няма да умре.
Вървете в мир - по избор - или с омраза.
Но в джоба носете си въже -
под някоя маслина пак ще ви потрябва...