Отклонения виждам във всички и във всичко.
Дезориентацията напоследък. Станал съм пълно психо!
Говоря глупости и груби думи - нечовешки.
Защо ли? Заради няк‘ви тегоби, момчешки.
Защо ли ми трябваше с Това да се занимая?
Никаква полза вече не виждам от тава и нехая.
Колко лошо от лошото идва, та чак плаши.
Студенината предава се от хитри на глупаци.
Антикварна стойност дали има моята съвест?
Защото тя остана поокъсна, но не оцапана с мъст.
Буря усещам от грешки, натрупани от наивност,
идваща да ми вземе и малкото разсъдливост.
И до кога така, с тези сиви дни и празни моменти?
Дали е наказание за преди? Дали сме Му просто пешки?
Давя се в собственото си сладко душевно вино.
Mоралът ми пада, мислейки за нещо грешно и диво.
© Дан Дан Все права защищены