Отколе сенките вървят след нас

4 апр. 2017 г., 11:53

Поэзия

1243 3 3

Отколе сенките вървят

след нас. Дървета

във земята клисава.

И ще полегнем заедно

в незнаен ден и час.

Препитват ни отгоре

и по мярка ни орисват.

Затуй е нужна синева.

Това си пея и това си зная.

И вдишвам въздуха

самичка и една,

зиморничаво в рая и във ада.

И случва се на дневна светлина

да ослепяват от копнеж очите.

Дали е съмнало или е нощ

кой носи нежност в излишък

да го питам?

Освен по пулса на сърцето

да узная,

високото и ниското в мен.

Смирено като грешница

да се покая -

преди очи да склопи моят ден.

Веси_Еси (Еси)

2017-04-05T09:06:35+03:00

Чудесен стих! Поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-04-04T23:43:42+03:00

Оставаме верни на сенките си и за верността заплащаме с живот...А може би:те следват телата ни с неразделен ход... Христина,пишеш със затрогваща искреност😍!
Роби (Роберт)

2017-04-04T22:06:59+03:00

Хареса ми този стих!...
Поздрави, Христина!...